Нищо ново. Дано да се сетис за нещо , което съм пропуснал.
То..., какво повече на този етап!
Около прости нещица се върти бг проблема. С една дума може да се определи като липса на идеи (подход, начин, ход) и мислене при положение, че осъзнаваш реалността, какво тя диктува. И двете ги няма.
От всяка ситуация в БГ или някъде от света може да се вади повод. Кога за провокация на овластените, кога за обединението на общността. Актизмът и поелите го се чувстват комфортно в собствените си борби, като че осмислят така личния си живот, а съвсем не забелязват липсата на общностна подкрепа - някъде, по някакъв начин.
За да има авторитет и чуваемост в соц'пространството, общността трябва сама да избере своите хора, а не... на някой му се струва (или има позиция), че има какво да каже и... действа - казва, говори, чува си гласа и... вече всичко е сторено, ей сега колело в историчното се врътва и скок в новото.
Примерно гей-прайда е една от възможностите да се обединяваме, но не с цел да се покаже колко ни има, а защото излизането на прайд е подкрепа за гей-лидерите и показване на маса (бройка) гей/лезбиън хора решени да застанат зад нещо си; реалното число е сила и негласен аргумент при искането на права, т.е. хомосексуалните са сила, която може да бъде предизвикана не само за прайд.
И още по т.е. нашите организации трябва да говорят на гей-общността в прав текст защо трябва да се излезе, да се демострира многобройност и каква е ползата. До сега на прайдовете се лансират идейни подлания все едно имаме зад гърба си поне десетина прайда, няколко демострации по конкретна тема (законодателство, отношение на медии, дискриминация на човек, нпр). Мисленето на активистите ни е свързано с други географски ширини и какво правят там вече (в настоящият момент). Все едно като взаимстваме сегашните им практики и у нас се прадполага да се случи нещо. Забравя се, че в други страни се е стигнало до настоящите действия вследствие минали действия и събития, имало е отлагателен процес с правилни стъпки, които в днешно време предполагат само поддъжане на темпото, постоянство в масовото, създаване на нови и нови пространства, които са в полза на всичко онова, което вече е постигнато, вече се е случило. Ние не извървяваме нашия си път, а копираме чуждо настояще и чакаме чудо... Чудо може да се случи, ако си го изработиш, ако си го заслужиш.
У нас виновникът е властта. Все не знае какво става по света. Била длъжна, задължена да ни дава на тепсия. Все едно ние сме едни женички, които тропат с крак на мъжете си и те давай... удовлетворяват всяка прищявка, искане, каприз. Ама къде се случва този модел? Май само в изрусени женски глави и където номера минава. С ефтини номера, мисля, няма да постигнем нещо съществено, освен ефтини резИлтати.
В БГ има конкретна ситуация и тя иска своите действия и ходове. Предистория на страни като Испания, Англия, Франция, Щатите и др. трябва да си създадем. Тази основа само с налични организации не е история, а самотни факти, сухи безплътни конструкции, които и до сега не дават ефект. Джемини или Алианса и да се изтъпанчват с подписи или лица са само още по-самотници. Те нямат гръб, подкрепа (една, пет, десет птички, пролет не правят). У нас трябва работа с общността. Тя да бъде мотивирана. Да се напипа нейното желание (казала ясно и недвусмислено), то да се изпълнява и едва от тази позиция да се търси подкрепа пак от нея за цели засягащи/незасягащи всеки един. Че някой няма да се възползват от законова, правова или друга придобивка постигната с общи усилия още не означава липса на желание да се подкрепят смислени и стойностни искания. Рпр, ако аз няма да се възпозвам от съвместно съжителство нищо не ми коства да излеза с приятели в подкрепа на промени в СК. Нищо не ми коства! Както излизам на прайд, което ми отнема няколко часа, така бих излезъл в подкрепа на всичко смислено. А за да се стигне до незаинтересования гей, до неговото желание с физическо просто действие да подкрепи, си трябва работа, начин, причина и каквото точно е нужно.
Маймун трица не хапва!
Като са се хванали активистите на хорото, моля, да се научат да го играят. Музиката (времето) диктува какво трябва да се играе (прави). Времето си иска своето! а не мераклиите да си правят каквото там... си могат или са си наумили колко тяхното било важно, а то се изисква друго.
Какви закони ще се променят, какво ще се постигне изобщо, след като действителността иска своето!
Все си мисля, че толерантността (права, право, ползи) трябва да се заслужи, а няма да се получи по задължение или защото така е поискал някой си. Като и съзнавам, че тя има възможен обем.
К.(Kurvoazie)
пп
olmec, извини ме за късния отговор, но имах служебни задължения и се дистанцирах от нетските ми занимания.
