ACID MOON

[spiritchaser]

за цялата полемика тук от дни насам...и всичко което се каза...и един живот време не стига...а смисъла...

""Във храма
пълен с декори.
Пиеса ще има сега.
Излизат голи актьори
стари,грозни деца."

Вие чувате ли нощем раковините?!?
Че захаросани умират бреговете им!
А някога плачът на какавидите?!?
Че смъртно са натровени крилете им!

Вие виждате ли, вехнещо, небето си?!?
Че в смрад загниват цветовете му!
А празните усмивки на детето си?!?
В зародиш храчат греховете му!

Вие имате ли фар в сърцата си?!?
Че Господа вините за сакатия!
Не плюхте ли сами в душата си?!?
А хранихте до гадене рогатия!

Бездумни, някой ден, сред истини,
че хищен страх роди Голготите...
ще търсите в калта, безсмислени,
под маски ампутирани животите!"

[spiritchaser]

...ДА ПРЕМЕРИМ...ПРАЗНОТАТА СИ...

"Не се прощават думите,
когато влизат боси
и разрошени,
когато ронят с пръсти
каменните зидове,
затрупали
несбъднати причастия.
Не се прощават.
Те са грозни.
Еднооки.
И със надменност
ще застане
хубавият свят насреща им.
И нищо... че от толкова
звезди
и толкова
... ненужни небосклони,
застилани с понятия,
обличани
като принцеси спящи,
е вече тъмен и ужасен.
Защото и сънят
е много
погрознял...
но повече ...
но повече от всяка смърт.
Защото тя отнема,
а не изкривява съвести
в удобната одежда...
на сънуване.
А може би накрая
ще премерят грозотата си...
светът и думите,
нахални и неканени,
крещящи
и разсипващи.
Но... все пак...
отдалече не личи...
че звездите
се разпадат
в себе си...
а небосклоните тежат
от суетата си.
И няма кой
да разбере,
че изпод сънните клепачи...
отдавна няма сънища.
А все дохождат сляпости.
Които са избирани.
Не са налагани.
И най-добре...
да си премерят
празнотата...
...
Но, свят,
защо разби везните?"

[Larsen]

spiritchaser, ГЕНИАЛЕН СИ, брато !!!!

[spiritchaser]

...а,не...опазил ме бОГ...не е за мен това,но благодаря ти!!!

[spiritchaser]

http://www.youtube.com/watch?v=yODI687tIic

[spiritchaser]

                                             "... Но всичко е само фантазия.
                                                  Стената - висока, измазана,
                                                  в желязна схватка те прегръща.
                                                 И червеи ума ти изяждат.
                                             ... Ей,вие! Не губете надежда без време!
                                                Ведно се държим. Падаме разделени!"

                                                        Pink Floyd the WALL


Тръгвам си...
Не питай...
Забрави ме!
Очите ти са мъртви блатни ями...
До пепел думите ми хищно стриваш...
И мислите ми смаза... необрани...
Със нокти колко тухли сривах...
А ти ги връщаше стократни...
И все така навън заспивах...
пред портите... измамно златни...

Не питай...
Не търси...
Зазиждай!
Зад яки трупи заточи страха си...
Горгони посади отпред... да пазят...
Насъсквай ги... да бъдат кръвожадни...
Опий ги с мрак... в нощта да лазят...
И татуирай във очите им гръдта си...
Да ме искат... трудно да ме мразят...
И те да са за топлост гладни...

Не ме е страх...
Не мога...
Стига!
Стоманено кънти до кух гласът ти...
Зловещи са ми пищните тавани...
които си окичил със бесилки...
Кичозно там сумти грехът ти...
и люшкат се очите ти приспани...
пресъхнали от студ като шушулки...
Валят върху ми твойте рани...

Не ме търси...
Не гледай...
Плача!
Все вярвах, че стените ти поддават...
Надеждата ми... тя ми е палачът...
че със любов съм ги ранил за малко ,
че тухлите сами ще се предават...
Но в теб веригите се влачат...
и стегнал си ги с похот...
                                         Жалко!!!


http://3.bp.blogspot.com/_l6DgPVVgFPo/SSky5LsHlJI/AAAAAAAAAAw/vpNpBII63io/s1600-h/face.JPG
...нямам представа,защо не се вижда,при мен се отваря

[faeton]

надявам се, че публикуваш и тези неща не са споделени само с нас.
прочее, каква е картинката, защото не се отваря.

[spiritchaser]

"неРазлични"

Ще ви гостя със сол
от мъртвото вълнение
на пясъчните рошави коси...
със сладък мед
от пчелното ми бдение
над кошерите с жилещи стени...
със чай горчив
от билково прозрение
на млечните подпочвени жлези...
със кисел дъх
на глухонямо щение
за блатни, немощни съдби...

Ще ви поя с поток
от речно сътворение
на древни мраморни скали...
със алкохолен сън
от сляпо отчуждение
на боязливи, посивели дни...
с наливна свян
на бледи въжделения
за луннослънчеви лъчи,
с нектарен блян
на истински рождения,
каквито изначало сте били...

Ще ви приспя с небе
от звездно откровение
на детски бисерни мечти...
с летящ букет
безцветни заграждения
от локви кървави сълзи...
с кошмарен звън
на разпнати учения
за миналите бъдещи войни...
с безкраен мрак
от маскарадни мнения
на змийски ледени очи...

Ще ви събудя пак
с крила в безвремие,
да се завърнете, каквито сте били...

[spiritchaser]

"ТЪМНА ЗЕМЯ"

Отказвам да спя през нощта!
От съня ви поникват Горгони.
Със кокили раздират пръстта,
а над църквите плахи милиони...

до под кожа монаси без цвят
изповръщат в потира молците,
понаяли шпертплата от свят,
все приживо посят от дедите...

Позабравил пет свои деца,
ухилен игумен с лъжица
си похапва злокръвна Луна...
обезсолна до тиня царица.

Чисто нов от мрак полудях!
С мед лекувах без грях пипалата.
Сто ехидни гърбици видях...
и възкръсна от мене Ламята!

[spiritchaser]

http://www.box.net/shared/8uism4bl75
                                 на Теб... който сбъдна Живота ми!

                               
Ще се посипя във очите ти с Луна...
Премръзнало е тялото...
но аз изгарям!
Във теб съм като жар...
и паря... и блестя...
Небето е във мен...
и пламнало е цялото...
от хиляди звезди...
прелитащи в очите ти...
където не боли...
където обожавам дните си...
където се оглежда в огледалото...
единствено Любов...
единствено Душа!
...................................................
И пътят ми до теб е минало!
Мечтите ми за теб са сбъднати!
Усмивките не са насън...
а във сърцето ми!
И искам да не спя!
И искам да будуваме!
Притихнал в теб...
ще ожаднявам от сълзите ти...
Ще пия всяка болка...
и ще потичаш в мен...
като зачатие...
за да те раждам всеки миг...
в летежа си...
.....................................................
Проклето да е цялото проклятие...
на онзи свят без теб...
от който се отрекох!
Не вярвах, че е мой!
Не вярвах, че е истински!
Сега го виж...
НЕ Е!
Единственият свят...
сме аз във теб...
сме ти във мен...
сме ние двамата...
разлистени!
....................................
Спрях!
След тебе нямам път!
Заплувах само в теб...
защото си морето ми!
Със теб са ме родили!
И на теб са ме нарекли!
Моя орис си!
Благословен бях...
да не пресъхнеш никога!
......................................
Един е Богът ни!
И се яви пред нас!
Защото нищо друго...
само Него...
винаги сме искали!
.......................................
Птици сме!
Крилете са...
                   ОБИЧАНЕ!

[spiritchaser]

Подхвърляме си някакви усмивки,
закърпени отгоре и отдолу.
И вярно, че на нищо не приличат,
но важното е, че се връщат много.

Напудрени, лакирани, блестящи -
обвити в целофани от ръждиво,
претрупани, сподавено крещящи,
че всичко е проникнато от гнило.

Подхвърляме си кокалче измама,
оглозгано от толкова отдавна.
И в тъжната ни приказка ни няма.
Преситени с фалшивости, сме гладни.

Но дойдат ли очи да ни нахранят,
залостваме врати, кроим пердета.
Строим си ешафоди, правим клади
от тухлите на личнатa си бедност.

http://www.youtube.com/watch?v=zl6hNj1uOkY

[spiritchaser]

Вдълбах те във сърцето като с нож.
Със тъпо острие. А то оставя
следи от мъртвопепелен разкош
и тъмните ми нощи изтезава.

 
Вдълбах те във сърцето без вина.
Неискано дойде и ми се случи.
Поисках да те имам, не разбрах-
издебвал си луната като куче.

 
Да виеш във безкрайният й сън.
Задето не успя да досънуваш
как пролетите идваха навън.
А трябваше със тях да се сбогуваш.

 
Прицели се във моето сърце,
защото съм луна и стъпвам бос
по шепа огън и по дъх небе,
преглъщам дулото на куп въпроси.

 
Прицели се с омраза на слепец.
И просто не видя, че те обичам.
Аз бях потребност... от един агнец.
Но девет са животите и ми приличат.
 

Но девет са и болките, които
във мен се взряха. Със око на смърт.
Напук на тях... прощавам всичко.
Загребвам слънце... (с твоя сърп).

[spiritchaser]

Великолепно е
да те сънувам в жълто...
да те намятам
със кристално пълнолуние...
да те забулвам в спомени...
като бръшлян да те увивам
около слънчевия сплит
на зрялото си многоструние...

Великолепно е,
щом процъфтиш във жълто...
да те въздишам
с полусънно раннобудие...
да те изпивам с мед от пламъци...
като трилистие да те суша
в бездънните очи
на зимно полугодие...

Великолепно е,
когато ставам жълт...
да ме объркаш
с есенно безумие...
и листопадно да умирам...
като вир да се родя
върху студените ръце
на твоето бездумие...

[faeton]

харесва ми, страхотно се е получило. кефят ме образите, които създаваш!

[spiritchaser]

Благодаря!