Не мога да кажа да, защото ще излъжа. В общи линии, когато се осъзнавах, ми беше много трудно, че съм различен, болен и какъв ли още не- така, както го описват нормалните. Човек обаче свиква със себе си и вижда, че гледа на живота от по-различен ъгъл. Ако бях хетеросексуален, вероятно щяха да ме интересуват банални и повърхностни неща- коли, футбол, мацки. Не казвам, че ЛГБТ хората са съвършени, защото имаме трески за дялане (все още не мога да проумея как в сайтовете за запознанства има хора, които слагат снимка на пенис, а не на лицето си). Просто самото ми мислене ми помага да изпъквам не само в училище, а и като разговарям с хора. Прави ми впечетление, че много хора се самовглъбяват и търсят сложни пътища за разрешаването на проблемите си. Понякога е много по-лесно да се справиш, ако погледнеш от другия ъгъл. За това сме облагодетелствани- знаем как мислят хетеросексуалните, но си имаме и свои идеи. Проблемът ми/ни идва оттам, че с нищо не помагаме за популяризирането на идеята, че да си гей не е болест, а оставяме разни болни хора да са представители на ЛГБТ обществото и така хората все още мислят, че да си гей е да си педофил с рокля и токчета.
Някъде по средата съм- нито съм хипер доволен, нито съжалявам.