А пък мен майка ми от едно известно време много ме дразни... Всми когато и да засегна по някакъв начин темата за гаджето, тя просто се прави, че не е чула, и почва да говори за нещо друго... Последния път споменах, че обмислям варианта да се омъжим с него в Канада, при което тя пак точно така се направи, че не е чула. При което го повторих след 2 реплики (защото наистина си помислих, че не е чула, все пак е важно нещо...) и тя няква "Да, разбрах го това". Всми WTF?! Така ли се реагира? Както и да е, на мен принципно ми е през оная работа какво си мисли тя за мене, аутнах й се отдавна, тогава всичко беше ок, то и сега е де, но тя просто заобикаля темата отдалече... И някак си не ме взима насериозно... Малко е гадно, като знам как непрекъснато кара сестра ми да се омъжи (то там случаят е друг, но е явно, че за майка ми женитбата е важно нещо). И при положение, че тя все ми обяснява за новия си мъж (четвърти се води по официалната статистика, още не са женени, но предстои), някак си би било учтиво поне да ме изслушва малко по-нормално, когато й говоря за моя си мъж. Разбира се, няма какво да се направи по случая, освен следващия път като го направи този номер, просто да й кажа, че го намирам за много грозно. Разбирам, че е живяла в други времена и бла бла бла, но пък тя изобщо не е нито проста, нито пуританка, нито нищо. Така че нищо не я оправдава. А ако ми каже, че не иска да й разправям, ок, но тогава да забрави, че може да ми звъни по телефона, когато има нужда да й помагам с нещо, за да може на мен да ми се преебе целия ден, за да хукна при нея... Пуффф... Изпуснах малко пара
