Лично поетическо творчество

[is_brand]

От както ти се появи,
животът ми изцяло се промени
Обърка всичко...
Обърна ми сърцето
и написа името си върху него.

И тъкмо „То” се беше поизтрило,
когато ти го издалба наново.
И сега, когато те няма
сякаш се намирам в бездънна яма.

Защо отново си го причиних,
защо отново в теб се влюбих,
защо отново го допуснах,
защо отново в сърцето си те пуснах?

Та понятието „Нас” е невъзможно,
каза ми го вътрешното „Аз”
Отиди си, остави ме сам
Макар, че без теб умирам знам!!!

[is_brand]

Сън ли си или реалност?
Илюзия изсъхнала в онази вечност
Откъде се появи?
Защо така безмилостно сърцето ми плени.

Но трябва да те скрия,
името ти от сърцето си да го изтрия. Невъзможно е знам,
да ме пуснеш там
в дълбините на сърцето си,
а как искам нежно да прокарам
пръсти през косите ти

Обичам те, а това е грях.
Ах този страх
Нямам право да те имам,
нямам право да те искам.
Убийствено боли...как да скрия тез сълзи?

[is_brand]

Поредната самотна нощ. Ето...
стоя и гледам мрака и неината безумна мощ
Притихнал е града, някаде проблясва загадачна и тиха светлина.

Дори небето е само,
Няма звезди. От тях няма и следи
Светът приема образа на мойто същество
Ти изчезна и в сърцето ми вали
Върни се! Одрано сърцето ми крещи

Отново тишина, отново тъмнина...

Самотен в ъгъла стоя
И името ти пак мълвя...Шептя...Крещя..,
но теб не открива моята душа.

Така ми липсваш ти сега
Така ми липсваш във ноща
и там някъде, вътре в моята душа

Погледни!
Дори светлината на града
помръква
вглеждайки болката в моята душа.
Когато вървях болеше
Сълзите се стичаха,
А нямах право на сълзи!!!

[is_brand]

Колко още самотни дни и нощи
ще изминат начертания си път
Студени и горещи,
без да те усетя близо до мойта плът?

Така убийствено ми липсваш,
а ти дори неподозираш
За любовта ми свята ти незнаеш,
и какво е вътре в мен не хаеш

Сетивата ми те търсят
за да се наситят
Къде да те намеря...искам да крещя
Кога и къде ще те срещна?
Пита полужива моята душа

А и какво да ти кажа
като гласът ми беззвучен става
при твоята поява


„То” моето сърце тупти
докоснеш ли ме ти
Да бъдем ни едно,
копнее цялото ми същество
ОБИЧАМ ТЕ!!!!!!!!!!!
От все сърце!!!

[is_brand]

Така далеч си, а толкоз близо ти

Сърцето в ритъм затубтява
зърна ли красивите ти две очи
и всичко друго сякаш се замъглява
усетя ли отново допира ти

Но спри сърце. Недей отново да се влюбваш ти
Престани, невиждаш ли, че ме боли
Тези ръце ще ме погубят докосвайки ме с нежност те убиват
Върви! Не спирай! Не се обръщаи ти, така е по-добре помни


Разделено на две
на кръстопът е моето сърце
Къде да отида,
на къде да вървя?

Върва от болката разкъсан
и бродя улиците из сърцето
Защо не бъдеш само сън,
да си отидеш с новото утро

Крещи и стене ми душата
Върви си моля те любов
Не искам да те чувствам, нали те няма
Но без теб умирам , във този свят суров

Така отчаяно подтискам
чувствата си, но уви...
Нямам право да те искам,
нямам право и на сълзи!

[is_brand]

Незнам как и защо
проникна в моето сърце,
Но сега, в лабиринт лута се „То”
и търси изход от твойте ръце

Къде е изхода?
не искам да те виждам
Кой е пътя?
не искам да те искам

Ти единствено ме нарани
и счупи мойте мечти
уби и разруши всички надежди
Искам да спрат, от очите ми да капят кървави сълзи
Този път наистина върви си ти


Върви не се обръщай ти
Него ти избра и погуби моята душа
Сърцето ми на две разкъса,
а дори и не разбра.

Тихо се надявах
и за теб копнях,
но затворих шороко очите си
за да видя истината
за това какво се крие в твоята душа.

Защо отново се залъгах
Защо реших, че мен си преоткрила

Че съм аз за теб някак си, че бе решила

[is_brand]

Не мога да кажа, че те мразя
въпреки, че душата ми на две разряза
Боли ме, а малча. Боли ме, но търпя
Искам да изкрещя, че те мразя, но не е така.

Така жестоко ме рани
Сърцето плаче с кърви сълзи
Искам ти да страдаш и да те боли
Стене в мен душата с плачещи очи.

Гледам те пред мен стойш
И за болката ми искам ти да разбереш
Но нямам сили вече и да страдам
Няма да те имам

Единствено самотата ме подкрепя
Прегръща ме в ледени прегръдки и мълви
Чакай спри! Престани!
Невиждаш ли? Не я боли!

Как искам ти да осъзнаеш,
Че аз съм любовта, която желаеш,
Че аз съм любовта, за която мечтаеш,
Че аз съм любовта, която чакаш и, за която плачеш

Но не! Това не е така
Него ти избра и
Любовта ми ти погреба
Стъпка я без жал, превърна всичко хубаво в кал


С какво бе по добър от мен
С това, че те караше да плачеш през ден?
Или с това, че бройкаше и други жени…
Може би с това, че приятелството ни потъпка и разби?


Немога да се примиря
С несправедливата съдба.
Наистина ли е по добре да лъжеш и да нараняваш
За да бъдеш обичан и уважаван

Така да бъде избра си друг живот
Върви, но никога към мен не търси вече път
Ти сгреши, но не се обръщай
Вече ме няма, да бъде така ти избра

Да знаеш, че те обичам
Знаеш, че ми липсваш,
Но в кръв и пепел любовта ми ти превърна
Не ще ти простя и на зад не ще се върна.

От болка крещи моето сърце защо го направи
Какво ти липсваше от мен кажи
Защо над мен не се смили
И болката ми не спести

Изрече куп лъжи,
че не го обичаш,
Че не значи нищо,
че не те боли

Но аз не бях глупак,
със затворени очи истината виждах,
но защо продължих наистина незнам
толкова ли влюбен бях, че да те пусна неможах

Жестока ревност разяжда ме отвътре
Светът ръждясъл е, присмива ми се
И се радва, че се влача,
Но аз ще се изправя и ще победя

Болката ще погреба и
Себе си ще възкреся
Светът ще грее с огън нов
Но без теб и твоята любов

Бъди проклета искрен съм сега
Бъди проклета стене моята душа!

[is_brand]

Извадки от вс 8 стихотворения 



Колко още самотни дни и нощи
ще изминат начертания си път
Там някъде, вътре в моята душа
името ти пак мълвя...Шептя...Крещя..

Самотен в ъгъла стоя
Отново тишина, отново тъмнина...

Върни се! Одрано сърцето ми крещи

От както ти се появи,
животът ми изцяло се промени
Обърка всичко...
Обърна ми сърцето
и написа името си върху него.

Откъде се появи? трябва да те скрия,
името ти от сърцето си да го изтрия
Отиди си, остави ме сам
Макар, че без теб умирам знам!!!

Разделено на две
на кръстопът е моето сърце
Къде да отида,
на къде да вървя?


Върва от болката разкъсан
и бродя улиците из сърцето

Не искам да те чувствам, нали те няма

Къде е изхода?
не искам да те виждам
Кой е пътя?
не искам да те искам

Не мога да кажа, че те мразя
въпреки, че душата ми на две разряза
Боли ме, а малча. Боли ме, но търпя

Сърцето плаче с кърви сълзи, но
този път наистина върви си ти
Любовта ми ти погреба
Стъпка я без жал, превърна всичко хубаво в кал

Наистина ли е по добре да лъжеш и да нараняваш,за да бъдеш обичан и уважаван?!
В кръв и пепел любовта ми ти превърна
Не ще ти простя и на зад не ще се върна.


Нямам право вече да те имам,
нямам право вече да те искам,
нямам право и на сълзи!

Аз ще се изправя и ще победя

Болката ще погреба и
себе си ще възкреся
Светът ще грее с огън нов
Но без теб и твоята любов

Бъди проклета искрен съм сега
Бъди проклета стене моята душа!

[is_brand]

Преди да те срещна вървях по път без посока...
Страдах и търсех надежда за любовта
Но сега, когато те срещнах...незнам на къде да вървя…
Истина ли си или лъжа стене моята душа
Лутам се в лабиринта на сърцето ми и се моля да намеря отговора на въпроса ми ?
Обичаш ли ме или всичко е една лъжа!?

[earth]

Много са добри
Радвам се , че най-сетне някой прописа в една прекрасна тема, забравена дори от авторът и.
Не ми се сърди Разколников, просто вашите стихове ми липсват. 

П/с Честита Нова Година на всички. Поради технически , както се казва, причини досега не можах да го направя